Един ден госпожа Берти Бартолоти, жена в най-добрата възраст без какъвто и да било опит в отглеждането на деца, получава необикновена пощенска пратка. Син на седем години, херметически затворен в огромна консервена кутия – Конрад. Появата на малчугана поставя госпожа Бартолоти в най-необичайни и комични ситуации и я изважда напълно от нейния спокоен и регулиран начин на живот. Въпреки това тя обиква детето и когато се оказва, че колетът е бил изпратен погрешно и трябва да го върне, новоизлюпената майка е готова на всякакви рискове, за да го запази. И всичко това, разказано с размаха на въображението и чувството за хумор, типични за Кристине Ньостлингер.
Книгата е отличена с Националната награда на Германия за детско-юношеска литература.
За Кристине Ньостлингер
Родена през 1936 г. във Виена в семейството на часовникар и детска учителка (впрочем по онова време тези професии спадали към „работническите”), завършила гимназия, после висше образование – приложна графика, омъжила се млада, родила две деца и останала вкъщи да ги гледа, станала примерна майка и домакиня. И все в един и същи град. Това е с няколко думи животът на Кристине Ньостлингер. Е, това ако не е скучна биография. Няма непослушно детство, няма бурна младост, няма изключвания от училище… няма и материал човек да пише за нея. Равно, та равно.
Но в един момент и на самата Кристине явно й е станало твърде равно и за да си разнообразява живота – прописала. Книги за деца, които сама илюстрирала. Така през 1970 г., значи когато била на 34 г., излязла първата й книжка – „Огненочервената Фредерике”.
Още в тази първа книжка проличал интересът на младата авторка към децата, които се различават от другите, към децата, които не влизат в общата схема. И които биват осмивани и отритнати. Тя застава зад тях, за да покаже колко нещастно се чувства едно такова дете и колко незаслужено е да се отнасят така с него.
„Кристине Ньостлингер е истинска невъзпитателка в смисъла на Астрид Линдгрен. Нейното многостранно и изключително ангажирано творчество се характеризира с хумор, незачитащ фалшиви авторитети, строга проницателност и тиха топлина, като тя застава безрезервно на страната на децата и на тези, които не се вписват в рамките на общоприетото.”
Автор: Ралица Солакова